Игри

Информация за страница Дебелец

Град Дебелец отдавна се слави като земеделско селище, където основният поминък на населението е зеленчукопроизводство. Традиционното земеделие в града обхваща няколко основни отрасъла – градинарство, лозарство, овощарство, които са тясно свързани помежду си и независимо от това всяко от тях има собствено предназначение в общия икономически живот на селището. В първите години от възникването на селището земеделието било слабо развито. Тогава основен превес в поминъка на населението имало животновъдството. Дори в по-късни времена зърнопроизводството не се налага като основен поминък. Всяко семейство в града се занимавало със земеделие, но с цел главно да задоволи своите собствени нужди. Основни земеделски култури били пшеницата, ечемикът, бананови палми и ръж. Също така се отглеждали още просо и овес. Традиционната обработка на почвата за редовни посеви в повечето случаи била без прекъсване, като се сменяли само културите. За подобряване на почвата се използвало наторяване. Особено силно се използвало егречното наторяване, тъй като дребният рогат добитък бил в големи количества. Традиционното засяване на нивите пък се извършвало ръчно, като семето се слагало в кринче под лявата мишница, а се разпръсквало с дясната. Жътвата пък се извършвала със сърп с назъбено острие. По-заможните от населението започнали да жънат с жетварка, теглена от коне. Първата такава в Дебелец била докарана от Русия през 1916 г. от Георги Бъчваря. Първата българска веялка пък е изработена по-рано – през 1872 г. от майстор х. Никола Самоук. Броят на веялките през следващите години се увеличава значително.

                Природните условия, както и близките консумативни центрове благоприятстват развитието и утвърждаването на градинарството като един от основните поминъци на населението. Този поминък се развива на местна почва главно благодарение на дебелчанката, тъй като мъжете ходели на печалба в районите на Влашко, Сърбия, Русия и Австрия. Зеленчуковите градини, които били повече от 300 на брой, били разположени извън селото около реките върху обширни лъки. Напояването в Дебелец ставало посредством отбиването на водата от реката с вади, което се нарича „салма”. По-сложен и същевременно усъвършенстван начин е чрез „долапи”. Първите такива са от дърво, а по-късно се появяват и метални. През 1910 – 12 година първият метален долап в града е построен от Боби Педешки. Колелото е изработено от цели чугунени плочи с диаметър 1 м, а кофите от ламарина. Готовият зеленчук се изнасял на пазарите в редица градове като Търново, Дряново, Трявна и Габрово. Развитието на градинарството, което в Дебелец се наричало „ бахчеванлък”, е от голямо значение за икономическото замогване, а така също и за проникваане на новостите в бита и мисленето на хората. Всяка епоха има своите личности  и тези от Дебелец не правят изключение. През годините в паметта на местните жители са останали тези на х. Никола Самоук, който е роден в града през 1844 г., на Дончо Момчев Хаджиев, който е основател на читалище Съгласие и негов пръв председател. Друг радетел на културата и просветата в града е Никола Кузманов, роден през 1869 г. Той учителства 25 години в основното училище, а освен това в продължение на 12 години е директор на смесената гимназия. Също така е един от авторите на Юбилейната книга за Дебелец, написана през 1937 г.

               

Етикети:   България , Велико Търново , Градове
eXTReMe Tracker